Има покани…
Има изненади…
И има мигове, които остават завинаги в сърцето!
Моите дванадесетокласници ме поканиха на своя абитуриентски бал, но не просто с думи.
С български народни носии!
С гайда и тъпан!
С топъл хляб и усмивки!
С огромен, специално изработен плакат!
С въображение, стил и огромно сърце!
Поканиха ме така, както само млади хора с корен и бъдеще могат –
с уважение към традицията и с уверен поглед напред.
Стоях срещу тях и си мислех –
това не са просто ученици.
Това са личности!
Млади хора, които носят България в сърцето си и мечтите си в очите.
Разбира се, че ще бъда до тях!
С гордост!
С вълнение!
С достойнство!
Скъпи мои абитуриенти,
ще вървя редом с вас към този празник.
Вие вече доказахте, че можете да вървите уверено към живота.
Благодаря ви за емоцията!
Благодаря ви за уважението!
Гордея се с вас!
